Retro danas predstavlja jedan najpopularnijih i najzastupljenijih stilova u svijetu dizajna. Taj trend nije zaobišao ni svijet rukotvotrina, pa kreativni ljudi koji se bave tradicionalnom proizvodnjom, bez obzira koje materijale koriste, često biraju retro kao “tehniku”.
Ovoga puta za vas smo izabrali obradu drveta, odnosno proizvodnju “starog”, retro namještaja, i sve popularniji stil – takozvani distressed. Riječ je o izradi, odnosno obradi starog drvenog namještaja tako da dobije starinski sivo-bijeli izgled sa ogrebotinama, oštećenim ivicama i izblijedjelom bojom koja se mjestimično ljušti.
Ovaj “fake starinski” izgled možete dobiti tako što ćete namještaju vještačkim putem uz određene katalizatore dodati dozu patine i time jedan “novi duh starih vremena”. Ovakav namještaj djeluje kao da je pokisao i s toga se kod nas ova tehnika naziva “pokisli namještaj”.
Najpopularniji “pokisli komadi” su retro fotelje i retro komode. Retro namještaj, o bilo kojem predmetu da je riječ, vašem domu svakako će dati novi izgled i u njega unijeti “dašak” tradicije spojene sa svremenošću.
Ovako obrađen namještaj dobija i jednu notu umjetničkog, a lijepom izgledu doprnoisi i to što podsjeća na starinske mediteranske stilove.
Kako postoji mnogo raznih proizvođača i ljubitelja retro nameštaja, tak opostoji i mnogo tehnika, ali izdvaja se jedna detaljno razrađena tehnika koja je jako jednostvana, a na kraju teksta predstavićemo vam i detaljni video tutorijal.
Ako već sada želite da naručite jedan od ovakvih komada, ovakve i slične komade namještaja, poput retro fotelja možete naći i na Kukici.
Kod distressed tehnike kreiranja retro namješataja suština je u korišćenju dva različita tanka sloja boje i uklanjaju farbe na odabranim mjestima kako bi se ispod nje nazirao materijal.
Dakle, tehnika izrade “pokislog” retro namještaja počinje sa šmirglanjem površine kako bi postala neravna. Nakon toga slijedi nanošenje prvog sloja boje, da bi se nakon 24-časovnog sušenja nanio sledeći, takođe veoma tanki sloj razrijeđene boje. Nakon drugog namaza, dok boja nije počela da se suši, uklonite dio boje kako bi taj komad retro namještaja izgledao neravnomjerno ofarban, odnosno kao da je boja sa njega zbog strosti počela da se ljušti. Slijedi još jedno 24-časovno sušenje nakon kojeg šmirglom lagano treba preći preko ivica kako bi izgledale dodatno “pohabane”.
Detalje koji će namještaj učiniti da izgleda „dodatno retro“ je namjerno korodiranje bravica i šarki uz pomoć katalizatora, poput blagih kiselina, i obrade turpijama za metal koje mogu učinit da i nova šarka izgleda kao da je decenijama na ovom mjestu.
Danilovgradska rukotvorka Jovana Đurišić koja sa svojom majkom pletenjem održava tradiciju “prenošene kroz ruke žena iz porodice” govorila je za naš Blog. Kao vlasnice brenda Shtrikarica njih dvije proizvode predmete od vune, pamuka, akrila, a od nedavno su počele da uvode proizvode kreirane od recikliranih materijala. Šta su ove kreativke imale da kažu o radu, materijalima i svemu ostalom čitajte u nastavku inervjua.
Za početak nam recite koje polje ručnog rada Vi preferirate i zašto? Šta je to što Vam ručni rad daje pa ste se odlučili za njega?
Fokus našeg rada jeste oživljavanje tradicije prenošene kroz ruke žena iz naše porodice tokom vremena. Pletenje i heklanje je nezaboravljeni tradicionalni hobi mnogih žena, pa i nas.
Koji su to materijali, osim vune od koje je izrađen najveći dio vaših proizvoda, koje volite da koristite?
Bavimo se pletenjem i heklanjem raznovrsnih proizvoda, kroz različite tehnike pleta, koje neprestano umnožavamo. Volimo spoj tradicionalnosti i modernosti, te stoga nastojimo da stvorimo nešto što će zadovoljiti ukuse raznolikog tržišta. U našem radu idemo od izrade miljea i heklanih stoljnjaka pa sve do, da
nas jako popularnog, “handknitting-a”.
Ručni rad daje jaku satisfakciju i motivaciju, gdje čovjek biva svjestan svojih potencijala, svih svojih sposobnosti, gdje svojim rukama stvara nešto korisno za drugog čovjeka, gdje usreći djecu svim tim vunenim šarama i starije ljude sjeti na neke stare dane kada su i oni stvarali.
Takođe, ručni rad čini da motiviše ljude da se u današnjem vremenu, gdje mnogi ljudi nijesu u mogućnosti da se zaposle ili da sa zadovoljstvom i ljubavlju obavljaju svoj posao, okrenu na neke stare i možda zaboravljene zanate u kojima se može ostvariti lično zadovoljstvo i materijalna dobit.
Najveći dio proizvoda koje imamo u ponudi izrađeni su od vune, pamuka, akrila, pamučnih traka (cord cotton), takođe, uvodimo i izradu proizvoda od recikliranih i prirodnih prediva, kao što su 100 odsto merino vuna i T-shirt trake.
Kada već govorimo o materijalima, recite nam i da li u Crnoj Gori možete da pronađete sve ono što Vam je potrebno za rad? Kakvo je stanje na tom tržištu?
Crnogorsko tržište je jako ograničeno sa materijalima za heklanje i pletenje, stoga najveći dio materijala stiže iz inostranstva. U Crnoj Gori je moguće naći osnovna prediva i eventualno preprodaju teže dostupnih materijala koji nijesu isplativi.
U ponudi imate zaista veliki broj različitih proizvoda – od onih za svakodnevnu upotrebu do sezonskih. Da li možda planirate još više da širite asortiman?
S obzirom da je Shtrikarica relativno mlada ideja i dućan, počeli smo u zimskoj sezoni, od šalova, kapa, trakica za glavu, patika za bebe, svijećnjaka, ćebadi od vune.
Širimo asortiman i izrađujemo heklane proizvode za proljeće/ljeto, kao što su kupaći kostimi, ljetnji puloveri, heklane haljinice, torbice, novčanici, ukrasni jastuci.
Recite nam koje tehnike najviše volite da koristite u radu? Da li imate neku omiljenu, ili neku koju koristite za ostavljanje svog “pečata” na radu?
Kada su u pitanju tehnike izrade proizvoda koristimo ih više, s obzirom da imamo raznolik asortiman. U zavisnosti od proizvoda koristimo klasične pletove, više “bodova” (Jasmin bod, V bod, “tuniški bod”) različite igle i debljine igala, odnosno kukica. Takođe, najveći dio proizvoda izrađen je oslanjajući se na maštu, gdje nijesu korištene mustre i šeme, tako da proizvodi imaju lični pečat I gotovo su unikatni.
U planu je stavljanje akcenta na pletenje preko ruku “handknitting” u izradi ćebadi, šalova i kapa za jesen/zima kolekciju.
Svakako, u narednom periodu ćemo se oslanjati na mnoštvo aplikacija koje olakšavaju pletenje i heklanje i pružaju dodatne mogućnosti.
O istima mnogo saznajemo preko Kukica sajta, koji nam omogućava i pruža direktne i korisne informacije i savjete.
Za kraj ostavljamo prostor za savjet i poruku kreativcima, posjetiocima sajta i ostalim članovima Kukica zajednice.
Svim kreativcima toplo preporučujemo učlanjenje u Kukica zajednicu koja je aktivirala i zainteresovala mnoge da svoj hobi podignu na jedan veći nivo. Ujedinila je kreativce u jednu zajednicu i omogućila da se na jednom mjestu pronađe sve što je potrebno za rad.
Takođe, svim posjetiocima Kukica sajta i slučajnim prolaznicima savjetujemo da više poštuju ručni rad, obogate sebe ili svoje drage ljude sa unikatnim predmetima ili odjevnim predmetima koje ne mogu naći u ogromnim tržnim centrima, jer ručno izrađen proizvod je ono što se čuva i što se pamti i gdje ne postoji sumnja u kvalitet.
Луис Бория, от Brooklyn Boy Knits, в момента е най-известният майстор на ръчно изкуство в света. Той е млад мъж от Ню Йорк и се занимава с плетене .Той е истинско доказателство, че плетенето не е само занаят и бизнес за жени, лели и баби, и че това е работа, която може да бъде еднакво интересна и доходоносна. След като, в интернет се появи снимката на Луис в метрото на Ню Йорк ,който прибирайки се от работа плете, животът на този млад мъж се промени коренно. Видеото на Луис беше гледано от няколко десетки милиони хора, само за няколко дни. Kukica направи интервю с него ,за да продължи решителната си стъпка и постигането на целта си за запазване на старите занаяти.
Source. Youtube 60seconds docs
Това, че Kukica е сериозен и уважаван сайт, доказва това интервю, което Луис се съгласи да даде без колебание.Какво си говорихме с него и какво ни разказа за работата си може да прочетете в статията по надолу.
Луис, първо нека Ви благодарим, че се отзовахте на нашата покана да дадете това интервю. За начало бихме искали да запознаем нашите читатели и творци от Балканите с Вашата история. Разбираме, че тази история започва с мечта, по-точно с пробуждане – разкажете ни подробности, какво провокира тази мечта да започне да се реализира?
Да, започнах да плета преди десет години, Никога не бях държал игли за плетене. Работех в болница – да кажем стандартна работа от 9:00 до 17:00. Обаче една сутрин се събудих, видях ръцете ми да плетат във въздуха, повтаряйки някои модели, всичко това беше някак доста необичайно, дори магично. Имах чувството, че съм имал това умение през цялото време. Същият този ден отидох в местния магазин за занаятчии, купих книга за плетене, игли и материали. Нямах никаква представа,нищо не разбирах от плетене, схеми и тн. Странни форми, модели – нищо не ми беше ясно. Разглеждах книгата, опитвайки се да направя нещо и след това започнах да следя каналите за плетене в YouTube. Така започна процесът на обучение и трябва да кажа, че бях много упорит и прекарвах хиляди часове упражнения. В самото начало направих тези творения за себе си, но съм правил и за приятелите си ,като подарък.
Early Louis work
Early Louis work
Early Louis work
Като повечето автори, започнахте да плетете за приятели, за да им направите уникален ръчно изработен подарък. Кажете ни кога дойде времето да се заемете с поръчки и кога започнахте да печелите пари от уменията си?
Както казах в началото ,започнах да плета за приятели. В един момент на хората им хареса моята работа, моите ръчно изплетени плетива и така поръчките започнаха една след друга. Бавно но сигурно, работата ми започна да се развива.
В началото хората са Ви забелязвали и търсили за поръчки „от уста на уста“?
Да ,може така да се каже. Приятели на мой приятели започнаха да поръчват да им изплета нещо и така всичко започна да става популярно. Продължих да работя в болницата, но започнах и доста сериозно да се занимавам с плетива.
Не е лесно да се работите по осем часа дневно на работа и да се занимавате с ръчен труд.
Да в началото успявах да се справям с двете работи. Работех в болницата и винаги на път до вкъщи в метрото плетях. В началото ми беше трудно да се освободя, както знаете днес плетенето се свързва с жени, лели, баби и тн. Много е необичайно да видиш мъж, който плете. Но разбрах едно – като всяко нещо в живота,трябва да правиш това което обичаш,това което ти харесва и ти носи удовлетворение,без значение, какво мислят околните. Можеш да се почустваш, напълно жив само когато следваш мечтите си и усещаш свобода.
Източник: Facebook
Може ли да кажем, че това това духовно изкуство, Ви е помогнало за Вашето духовно развитие?
Правилно казано. Когато правите това, което Ви радва, следвате това, което ви изпълва, като същевременно правите хората щастливи, непременно изпитвате духовен растеж. Това не се отнася само за изкуството – плетене. Винаги трябва да следвате душата си, да се вслушвате, какво ви казва и накъде ви води. И не забравяйте пътуването! Много често хората се фокусират върху постигането на крайната цел, а забравят че самия път е част от целта, това е важно. Това, което ни се случва докато постигаме целите си, всички неща – и добрите и лошите, всички те са част от това пътуване и те остават. Трябва да знаем, че всичко е урок от който да се учим, защото ако не го направим, това пътуване е напразно. Накрая, обаче когато извадим всички изводи най – важното е да останем верни на себе се, да помним кои сме и от къде сме дошли.
Да, напълно сме съгласни, това е точната посока на развитие, без значение дали се занимаваме с плетене или друго. Да продължим историята за развитието и по нататък. В началото сте учили от книги и YouTube канали. YouTube е наистина велика общност, в която много творци споделят безвъзвратно своя занаят и знания с онези, които искат да се научат. Колко е важна тази общност и какво ви носи?
Общността е много важна.Трябва да знаем ,че има хора които искат да споделят занаята си и е много важно да предадем тези знания.Затова общностите са от жизненоважна нужда за човека, и за общия растеж и развитие.Без добра общност няма как да се предадат занаятите на следващите поколения,няма как да се съхранят традициите и няма да има растеж за напред.Тези знания ,който получавате е някак задължително да предадете,да дадете възможността на някой да научи нещо ново.
Работили сте в болница,помагали сте на хората да се лекуват,да се чувстват добре-можем да кажем, че доброто дело винаги се връща.Но не спирате, прочетохме, че едно училище ще включи в програмата си ваши часове по плетене в учебната програма. Колко е важно това за вас и за занаята ?
Izvor: Frencie Davis Facebook
Да след снимките и видеата ми в социалните мрежи, с мен се свърза дирекцията на едно местно основно училище с молбата да направим сътрудничество. Така се роди идеята за създаването на този проект, който вече е в ход. Надявам се, че след стартирането на програамата, след първата година ще получим резултат ,който ще бъде пример и за другите училища, като този пример ще бъде приет в учебната програма на повечето училища.
Всички знаем, как в днешно време новото поколение е обвързано с технологиите, мобилните телефони и устройства, интернет и колко всичко това всъщност им вреди на здравето. С този проект искаме да покажем на децата, да видят, че и занаята може да бъде интересен и забавен, като създават свои неща. Знаем, че фината моторика на децата е важна за децата и въвеждането на занаятите, можем да променим развоя на нещата, да допринесем за развитието. В програмата искаме да участват момчета и момичета, искаме да разчупим стереотипа и да няма предразсъдъци, че даден занаят, като плетенето е „само за жени“. В миналото моряците са плетяли всичко, което им е било необходимо. В днешно време обществото възприема плетенето изцяло, като женска работа.
За жалост трябва да се съгласим с вас,днес е изключително трудно да срещнеш мъж, който може плете. Вие плетете от доста години вече, но със снимките и видеата в социалните мрежи, който предизвикаха невероятен брой гледания, може да кажем, че направи нещата доста професионални. Тази снимка промени всичко. Разкажете ни повече за този опит, който вече имате и как го свързвате с интернет пространството?
Един ден се прибирах от работа и както всеки път, плетях в метрото до вкъщи. Дори не съм подозирал, че срещу мен седи звезда от „American Idol” и ме снима. Пробрах се вкъщи изморен от деня и заспах. Сутринта се събудих от съобщение на телефона ми: ”Хеййй, завладя Facbook!”. Нищо не разбрах. След това видях, че Френчи Дейвис ме е снимала и споделила снимката, как плета в метрото. Написах й, коментар под снимката, за да й благодаря, а тя беше много развълнувана от факта, че просто следвам мечтата си. След това с нея направихме интервю 60 Second Docs, което е гледано 31 милион пъти. Това само по себе си показва силата на интернет. Днес си познат в определени кръгове от хора, а на другата сутрин милиони знаят за теб. За първи път от десет години имам поръчки, които чакат. Плета бързо, но все пак, казвам на клиентите ми да ми дадат три-четири седмици за доставка.
Днес със сигурност имате много повече работа, тъй като огромен брой хора поръчват – успявате ли да постигнете това и какъв е ключът към този успех?
Намерих и включих повече креативни хора, които ми помогнаха да постигна всичко. Зимата, студеният сезон минава бавно тук, но в същото време дните стават все по – студени в определени части на света. По тази причина сега съм силно фокусиран върху Австралия и хората от тази част на света.
Много ни е приятно, че успяхме да се свържем с теб и отдели време за нас и нашата общност. За край може да оставите послание на нашите автори, творци и създатели.
Останете верни на себе си, на мечтата си, не забравяйте, че това е едно хубаво пътуване, което научаваме и напредваме. Помогнете си един на друг! Искам успеха на екип, който работи за разпространението на вашата общност и се надявам, че ще останем в контакт.
(Интервюто е обект на авторски права. Копирането на текст или части от него е строго забранено. Снимките, използвани в интервюто, бяха взети от профила Brooklyn Boy Knits, Leographic Photography)
Ovoga puta za vas smo izabrali obradu drveta, odnosno proizvodnju “starog”, retro namještaja, i sve popularniji stil – takozvani distressed. Riječ je o izradi, odnosno obradi starog drvenog namještaja tako da dobije starinski sivo-bijeli izgled sa ogrebotinama, oštećenim ivicama i izblijedjelom bojom koja se mjestimično ljušti.
