Danilovgradska rukotvorka Jovana Đurišić koja sa svojom majkom pletenjem održava tradiciju “prenošene kroz ruke žena iz porodice” govorila je za naš Blog. Kao vlasnice brenda Shtrikarica njih dvije proizvode predmete od vune, pamuka, akrila, a od nedavno su počele da uvode proizvode kreirane od recikliranih materijala. Šta su ove kreativke imale da kažu o radu, materijalima i svemu ostalom čitajte u nastavku inervjua.
Za početak nam recite koje polje ručnog rada Vi preferirate i zašto? Šta je to što Vam ručni rad daje pa ste se odlučili za njega?
Fokus našeg rada jeste oživljavanje tradicije prenošene kroz ruke žena iz naše porodice tokom vremena. Pletenje i heklanje je nezaboravljeni tradicionalni hobi mnogih žena, pa i nas.
Koji su to materijali, osim vune od koje je izrađen najveći dio vaših proizvoda, koje volite da koristite?
Bavimo se pletenjem i heklanjem raznovrsnih proizvoda, kroz različite tehnike pleta, koje neprestano umnožavamo. Volimo spoj tradicionalnosti i modernosti, te stoga nastojimo da stvorimo nešto što će zadovoljiti ukuse raznolikog tržišta. U našem radu idemo od izrade miljea i heklanih stoljnjaka pa sve do, da
nas jako popularnog, “handknitting-a”.
Ručni rad daje jaku satisfakciju i motivaciju, gdje čovjek biva svjestan svojih potencijala, svih svojih sposobnosti, gdje svojim rukama stvara nešto korisno za drugog čovjeka, gdje usreći djecu svim tim vunenim šarama i starije ljude sjeti na neke stare dane kada su i oni stvarali.
Takođe, ručni rad čini da motiviše ljude da se u današnjem vremenu, gdje mnogi ljudi nijesu u mogućnosti da se zaposle ili da sa zadovoljstvom i ljubavlju obavljaju svoj posao, okrenu na neke stare i možda zaboravljene zanate u kojima se može ostvariti lično zadovoljstvo i materijalna dobit.
Najveći dio proizvoda koje imamo u ponudi izrađeni su od vune, pamuka, akrila, pamučnih traka (cord cotton), takođe, uvodimo i izradu proizvoda od recikliranih i prirodnih prediva, kao što su 100 odsto merino vuna i T-shirt trake.
Kada već govorimo o materijalima, recite nam i da li u Crnoj Gori možete da pronađete sve ono što Vam je potrebno za rad? Kakvo je stanje na tom tržištu?
Crnogorsko tržište je jako ograničeno sa materijalima za heklanje i pletenje, stoga najveći dio materijala stiže iz inostranstva. U Crnoj Gori je moguće naći osnovna prediva i eventualno preprodaju teže dostupnih materijala koji nijesu isplativi.
U ponudi imate zaista veliki broj različitih proizvoda – od onih za svakodnevnu upotrebu do sezonskih. Da li možda planirate još više da širite asortiman?
S obzirom da je Shtrikarica relativno mlada ideja i dućan, počeli smo u zimskoj sezoni, od šalova, kapa, trakica za glavu, patika za bebe, svijećnjaka, ćebadi od vune.
Širimo asortiman i izrađujemo heklane proizvode za proljeće/ljeto, kao što su kupaći kostimi, ljetnji puloveri, heklane haljinice, torbice, novčanici, ukrasni jastuci.
Recite nam koje tehnike najviše volite da koristite u radu? Da li imate neku omiljenu, ili neku koju koristite za ostavljanje svog “pečata” na radu?
Kada su u pitanju tehnike izrade proizvoda koristimo ih više, s obzirom da imamo raznolik asortiman. U zavisnosti od proizvoda koristimo klasične pletove, više “bodova” (Jasmin bod, V bod, “tuniški bod”) različite igle i debljine igala, odnosno kukica. Takođe, najveći dio proizvoda izrađen je oslanjajući se na maštu, gdje nijesu korištene mustre i šeme, tako da proizvodi imaju lični pečat I gotovo su unikatni.
U planu je stavljanje akcenta na pletenje preko ruku “handknitting” u izradi ćebadi, šalova i kapa za jesen/zima kolekciju.
Svakako, u narednom periodu ćemo se oslanjati na mnoštvo aplikacija koje olakšavaju pletenje i heklanje i pružaju dodatne mogućnosti.
O istima mnogo saznajemo preko Kukica sajta, koji nam omogućava i pruža direktne i korisne informacije i savjete.
Za kraj ostavljamo prostor za savjet i poruku kreativcima, posjetiocima sajta i ostalim članovima Kukica zajednice.
Svim kreativcima toplo preporučujemo učlanjenje u Kukica zajednicu koja je aktivirala i zainteresovala mnoge da svoj hobi podignu na jedan veći nivo. Ujedinila je kreativce u jednu zajednicu i omogućila da se na jednom mjestu pronađe sve što je potrebno za rad.
Takođe, svim posjetiocima Kukica sajta i slučajnim prolaznicima savjetujemo da više poštuju ručni rad, obogate sebe ili svoje drage ljude sa unikatnim predmetima ili odjevnim predmetima koje ne mogu naći u ogromnim tržnim centrima, jer ručno izrađen proizvod je ono što se čuva i što se pamti i gdje ne postoji sumnja u kvalitet.
Луис Бория, от Brooklyn Boy Knits, в момента е най-известният майстор на ръчно изкуство в света. Той е млад мъж от Ню Йорк и се занимава с плетене .Той е истинско доказателство, че плетенето не е само занаят и бизнес за жени, лели и баби, и че това е работа, която може да бъде еднакво интересна и доходоносна. След като, в интернет се появи снимката на Луис в метрото на Ню Йорк ,който прибирайки се от работа плете, животът на този млад мъж се промени коренно. Видеото на Луис беше гледано от няколко десетки милиони хора, само за няколко дни. Kukica направи интервю с него ,за да продължи решителната си стъпка и постигането на целта си за запазване на старите занаяти.
Source. Youtube 60seconds docs
Това, че Kukica е сериозен и уважаван сайт, доказва това интервю, което Луис се съгласи да даде без колебание.Какво си говорихме с него и какво ни разказа за работата си може да прочетете в статията по надолу.
Луис, първо нека Ви благодарим, че се отзовахте на нашата покана да дадете това интервю. За начало бихме искали да запознаем нашите читатели и творци от Балканите с Вашата история. Разбираме, че тази история започва с мечта, по-точно с пробуждане – разкажете ни подробности, какво провокира тази мечта да започне да се реализира?
Да, започнах да плета преди десет години, Никога не бях държал игли за плетене. Работех в болница – да кажем стандартна работа от 9:00 до 17:00. Обаче една сутрин се събудих, видях ръцете ми да плетат във въздуха, повтаряйки някои модели, всичко това беше някак доста необичайно, дори магично. Имах чувството, че съм имал това умение през цялото време. Същият този ден отидох в местния магазин за занаятчии, купих книга за плетене, игли и материали. Нямах никаква представа,нищо не разбирах от плетене, схеми и тн. Странни форми, модели – нищо не ми беше ясно. Разглеждах книгата, опитвайки се да направя нещо и след това започнах да следя каналите за плетене в YouTube. Така започна процесът на обучение и трябва да кажа, че бях много упорит и прекарвах хиляди часове упражнения. В самото начало направих тези творения за себе си, но съм правил и за приятелите си ,като подарък.
Early Louis work
Early Louis work
Early Louis work
Като повечето автори, започнахте да плетете за приятели, за да им направите уникален ръчно изработен подарък. Кажете ни кога дойде времето да се заемете с поръчки и кога започнахте да печелите пари от уменията си?
Както казах в началото ,започнах да плета за приятели. В един момент на хората им хареса моята работа, моите ръчно изплетени плетива и така поръчките започнаха една след друга. Бавно но сигурно, работата ми започна да се развива.
В началото хората са Ви забелязвали и търсили за поръчки „от уста на уста“?
Да ,може така да се каже. Приятели на мой приятели започнаха да поръчват да им изплета нещо и така всичко започна да става популярно. Продължих да работя в болницата, но започнах и доста сериозно да се занимавам с плетива.
Не е лесно да се работите по осем часа дневно на работа и да се занимавате с ръчен труд.
Да в началото успявах да се справям с двете работи. Работех в болницата и винаги на път до вкъщи в метрото плетях. В началото ми беше трудно да се освободя, както знаете днес плетенето се свързва с жени, лели, баби и тн. Много е необичайно да видиш мъж, който плете. Но разбрах едно – като всяко нещо в живота,трябва да правиш това което обичаш,това което ти харесва и ти носи удовлетворение,без значение, какво мислят околните. Можеш да се почустваш, напълно жив само когато следваш мечтите си и усещаш свобода.
Източник: Facebook
Може ли да кажем, че това това духовно изкуство, Ви е помогнало за Вашето духовно развитие?
Правилно казано. Когато правите това, което Ви радва, следвате това, което ви изпълва, като същевременно правите хората щастливи, непременно изпитвате духовен растеж. Това не се отнася само за изкуството – плетене. Винаги трябва да следвате душата си, да се вслушвате, какво ви казва и накъде ви води. И не забравяйте пътуването! Много често хората се фокусират върху постигането на крайната цел, а забравят че самия път е част от целта, това е важно. Това, което ни се случва докато постигаме целите си, всички неща – и добрите и лошите, всички те са част от това пътуване и те остават. Трябва да знаем, че всичко е урок от който да се учим, защото ако не го направим, това пътуване е напразно. Накрая, обаче когато извадим всички изводи най – важното е да останем верни на себе се, да помним кои сме и от къде сме дошли.
Да, напълно сме съгласни, това е точната посока на развитие, без значение дали се занимаваме с плетене или друго. Да продължим историята за развитието и по нататък. В началото сте учили от книги и YouTube канали. YouTube е наистина велика общност, в която много творци споделят безвъзвратно своя занаят и знания с онези, които искат да се научат. Колко е важна тази общност и какво ви носи?
Общността е много важна.Трябва да знаем ,че има хора които искат да споделят занаята си и е много важно да предадем тези знания.Затова общностите са от жизненоважна нужда за човека, и за общия растеж и развитие.Без добра общност няма как да се предадат занаятите на следващите поколения,няма как да се съхранят традициите и няма да има растеж за напред.Тези знания ,който получавате е някак задължително да предадете,да дадете възможността на някой да научи нещо ново.
Работили сте в болница,помагали сте на хората да се лекуват,да се чувстват добре-можем да кажем, че доброто дело винаги се връща.Но не спирате, прочетохме, че едно училище ще включи в програмата си ваши часове по плетене в учебната програма. Колко е важно това за вас и за занаята ?
Izvor: Frencie Davis Facebook
Да след снимките и видеата ми в социалните мрежи, с мен се свърза дирекцията на едно местно основно училище с молбата да направим сътрудничество. Така се роди идеята за създаването на този проект, който вече е в ход. Надявам се, че след стартирането на програамата, след първата година ще получим резултат ,който ще бъде пример и за другите училища, като този пример ще бъде приет в учебната програма на повечето училища.
Всички знаем, как в днешно време новото поколение е обвързано с технологиите, мобилните телефони и устройства, интернет и колко всичко това всъщност им вреди на здравето. С този проект искаме да покажем на децата, да видят, че и занаята може да бъде интересен и забавен, като създават свои неща. Знаем, че фината моторика на децата е важна за децата и въвеждането на занаятите, можем да променим развоя на нещата, да допринесем за развитието. В програмата искаме да участват момчета и момичета, искаме да разчупим стереотипа и да няма предразсъдъци, че даден занаят, като плетенето е „само за жени“. В миналото моряците са плетяли всичко, което им е било необходимо. В днешно време обществото възприема плетенето изцяло, като женска работа.
За жалост трябва да се съгласим с вас,днес е изключително трудно да срещнеш мъж, който може плете. Вие плетете от доста години вече, но със снимките и видеата в социалните мрежи, който предизвикаха невероятен брой гледания, може да кажем, че направи нещата доста професионални. Тази снимка промени всичко. Разкажете ни повече за този опит, който вече имате и как го свързвате с интернет пространството?
Един ден се прибирах от работа и както всеки път, плетях в метрото до вкъщи. Дори не съм подозирал, че срещу мен седи звезда от „American Idol” и ме снима. Пробрах се вкъщи изморен от деня и заспах. Сутринта се събудих от съобщение на телефона ми: ”Хеййй, завладя Facbook!”. Нищо не разбрах. След това видях, че Френчи Дейвис ме е снимала и споделила снимката, как плета в метрото. Написах й, коментар под снимката, за да й благодаря, а тя беше много развълнувана от факта, че просто следвам мечтата си. След това с нея направихме интервю 60 Second Docs, което е гледано 31 милион пъти. Това само по себе си показва силата на интернет. Днес си познат в определени кръгове от хора, а на другата сутрин милиони знаят за теб. За първи път от десет години имам поръчки, които чакат. Плета бързо, но все пак, казвам на клиентите ми да ми дадат три-четири седмици за доставка.
Днес със сигурност имате много повече работа, тъй като огромен брой хора поръчват – успявате ли да постигнете това и какъв е ключът към този успех?
Намерих и включих повече креативни хора, които ми помогнаха да постигна всичко. Зимата, студеният сезон минава бавно тук, но в същото време дните стават все по – студени в определени части на света. По тази причина сега съм силно фокусиран върху Австралия и хората от тази част на света.
Много ни е приятно, че успяхме да се свържем с теб и отдели време за нас и нашата общност. За край може да оставите послание на нашите автори, творци и създатели.
Останете верни на себе си, на мечтата си, не забравяйте, че това е едно хубаво пътуване, което научаваме и напредваме. Помогнете си един на друг! Искам успеха на екип, който работи за разпространението на вашата общност и се надявам, че ще останем в контакт.
(Интервюто е обект на авторски права. Копирането на текст или части от него е строго забранено. Снимките, използвани в интервюто, бяха взети от профила Brooklyn Boy Knits, Leographic Photography)
Louis Boria, from Brooklyn Boy Knits is currently the world’s most famous handicraftsman. This young New Yorker engaged in knitting is the best proof that this ancient/traditional skill is not meant just for ladies but can be interesting and lucrative as well. After a photos and video of Luis knitting in the NY metro became viral, reaching millions of views, life of this young man changed completely, and in accordance with its goal of further promotion of traditional crafts Kukica did an interview with him.
Source: Youtube 60seconds docs
Luise, first of all, let us thank you for agreeing to give this interview.
For starters, we would like to introduce our readers and creatives from the Balkans with the very beginnings of your story. We understood that this story begins with a dream, more precisely with an awakening – could you provide us with more details on that matter.
Yes, I started knitting ten years ago, before that I never even held knitting needles – I worked at the hospital, a standard job from 9 to 5. However, one morning I woke up to saw my hands knitting the air, repeating some patterns and all of this was somehow magically unusual. I had a feeling I had possessed this skill all along and that day I went to a local handicraft shop, bought a book about knitting, needles and material. I had no clue whatsoever about any of this. Strange forms, patterns – nothing was clear to me. I was strolling through the book, trying to do something and then started following YouTube channels. So the learning process began and I must say that I was very persistent and spent thousands of hours exercising . At the very beginning I made these creations for myself, but I also made them for my friends and was giving them as a gift.
Early Louis work
Early Louis work
Early Louis work
So, just like many others you started knitting for friends, so you could make unique handmade gifts. Tell us when did you start receiving orders, or when did you start making money of your skill?
As I said, at the beginning I was just doing it for friends, but at one point people started liking what I did and the first orders followed. Slowly but surely, the business started developing.
So, at first you relied on “mouth-to-mouth” marketing?
Yes, you could say that – friends of my friends started ordering various items and so the whole thing started to spread. I was working at the hospital and was seriously engaged in knitting at the same time.
How did you manage to accomplish everything? It’s not easy doing a daily job and dediced yourself to a handcraft simultaniously.
Yes, at first I managed to achieve both. I worked at the hospital and on my way home I would be knitting in the metro. At first I had the problem relaxing because, as you know, knitting today is associated with ladies and grannies and everything. It is very unusual to see the man knitting. But then I realized – just like everything else in life, you have to accept what you love, what fulfills you, no matter what your environment thinks about it. Only by following your dreams and believing in them you can feel free and fully enjoy the life.
Izvor: Facebook
Is it wrong to say that this is actually a spiritual experience that has helped you advance your spiritual development?
Good remark. By doing something that fulfills you and gives joy to you and other people, you simply cannot but to feel spiritual growth. This does not apply only to knitting. You should always follow your soul, what she tells to you and where it leads you. Do not forget the journey! People often concentrate too much on reaching the goal, thus disremembering that the journey toward the goal is what is important. All things happening to us on this journey, both good and bad, that’s what we are made of. We are to learn something from them, because if we don’t, the journey is wasted. Finally, when we draw all the conclusions, it is crucial to stay true to ourselves and always remember who we are and where we came from.
Yes, we agree that this is the right direction of development to follow – whether we are engaged in knitting or anything else. But let us return to the story of growth. You told us how you learned from the books and YouTube channels. YouTube is really a great community of creative people who selflessly share their knowledge with those who want to learn. How important is the community and what it provides for you?
Community is the key. There are people who are willing to share knowledge and it is very important that this knowledge be transferred later on. That is why communities are of vital importance for individual but also for collective growth – without a good community there is no transfer of knowledge, preservation of tradition, and its improvement. What you receive you are obliged to give back in some way and one of the them is by enabling someone to learn new things. That’s the way the life works – what goes around comes around.
You worked at a hospital and helped people to heal, to feel better – one could say that everything good you did has returned to you. But you do not you stop there; we learned that one school is about to include your knitting program into its curriculum. How important is it for you and for the knitting craft in general?
Izvor: Frencie Davis Facebook
Yes, after the photo and video went viral I was contacted by the administration board of a local elementary school expressing desire to establish cooperation. Then the idea of launching the project came about and a pilot program is now underway. The goal of this project and my personal hope as well is that results after the first year will set an example for other schools to follow by including knitting into their educational program.
We know how modern generation is dependent on technology, mobile phones and the Internet and how detrimental is that on their health. In this way, we want to involve the children and give them the opportunity to have fun and to create. We know how fine motor skills are important for kids and this will greatly contribute to their growth and development. The program also introduces boys and girls because first of all we want to break the prejudice that certain types of fine manual work are just for female gender. We know that in ancient times the sailors knitted and crocheted all they needed themselves. Today, social constructions have led us to think knitting is meant just for women.
Unfortunately, we have to agree with you because today it’s extremely rare to see a man knitting, you’ve been doing that for many years, but this latest event with viral photography and video, raised everything to a higher level. This photograph has changed everything. Can you tell us more about this experience and relate it with the power of the internet?
One day I was travelling back home by metro and I was knitting as usual. I did not know that the star of the American Idol was sitting across taking pictures of me knitting. I came home tired after a long day and went to bed. Tomorrow in the inbox I found numerous massages from my friends saying: Heey, you overwhelmed Facebook! – Nothing was clear to me, I saw Frenchie Davis photographed me and shared the photo. I thanked her in the comment section and she was delighted by that and even more delighted when I told her i was actually just following my dream. After that I was interviewed by 60 Docs and this interview reached over 31 million of views. This in itself shows the power of the internet. One day you are known to a small group of people and the next day millions and millions hear about you. For the first time in ten years I have pending orders. I’m pretty quick; nevertheless my customers sometimes need to wait three to four weeks for delivery.
Today you certainly have a lot more work considering the number of orders you receive every day – how do you manage to accomplish it all and what is the key to this success?
I have found and included more creative people who help me achieve accomplish everything Wintertime/cold season is slowly passing here, but at the same time days are getting colder in certain parts of the world. For this reason, now I’m highly focused on Australia and people from that part of the world, as well..
Thank you for your time and for giving us the opportunity to learn more about you and your work. Do you have any message for our community and creative people from the rest of the Balkans?
Stay true to yourself, your dream; do not forget that this is all about learning and progress. Help each other! I wish you all the success in your future endeavors to improve your community and I hope we stay in touch.
(Autorska prava na ovaj Intervju su zadržana. Kopiranje teksta ili njegovih djelova su strogo zabranjena. Fotografije korištene u intervjuu su preuzete sa Facebook profila Louis Borie, stranice Brooklyn Boy Knits, Leographic Photography. English version is translated from serbian version of interview)
