fbpx

Празникът „Баба Марта“

Мартеници

На 1-ви март хората закачват мартеници на дрехите или китките си с пожелание за  здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор.Всяка година първият ден от месец март, българите си подаряват мартеници Преплетени вълнени, червени и бели.

Символът на празника е Мартеницата – класическата обредна украса е от усукани бял и червен конец от вълна,които се връзват на ръката или се закачват на дрехите за здраве и щастие.Празникът е символ на настъпващата пролет. С много традиции за здраве и плодородие и култа към природата. Мартеницата е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството. Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция.Мартеници могат да се видят също и в Македония, Румъния, Сверерна Гърция и др.

  • Ber blue bag

    Shtrikarica ber blue bag
    50.00 45.00 Add to cart
    Shtrikarica logo

Цветове бяло и червено  имат определена символика ,като бялото символизира чистота и щастие,а червеният – кръвта,здравето. Има също и  мартеници усукани със зелен или син конец, който се слага против уроки.

Традицията е на сутринта на 1ви март ,най-възрастната жена в къщата да завърже на ръцете на децата бял и червен усукани конци за здраве и против уроки.Мартениците се носят до появата на прелетна птичка, цъфнало дърво или щъркел. След това се завързват на цъфнало дърво или се поставя под камък. В някой крайща на България мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Така традиционно може да се видят дървета, окичени с бели и червени конци.

В днешни дни има много различни и разнообразни мартеници.От класическите бял и червен конец ,Пижо и Пенда до истински произведения на изкутвото.Едни от най-интересните мартеници и до ден днешен са ръчно изработените.Творчеството на изработка на мартеници е езкрайно.Гривни,колиета,висулки,брошки,аксесоари ,домашен декор,дори и дрехи със тематичните цветове – червено и бяло, са една малка част от ръчно изработените мартеници,които могат да се видят по сергиите и пазарите ,още в края на месец февруари.Това е празникът ,които обединява всички видове изкуство,като рисуване,плетене,бродиране и изработката  на всякакви видове сувенири.

Изложба „Мартеници“

BOBSTH 18:02:01 26-02-2019
PP1801BO.020
Ловеч – мартеници – изложба

Изложба на мартеници
ще бъде открита
в Ловеч на 1 март

Ловеч, 26 февруари /Даниела Балабанова, БТА/
Изложба на мартеници ще бъде открита в Ловеч на 1 март /петък/ в художествената галерия, съобщават от общинската администрация. Събитието се организира от Центъра за подкрепа на личностното развитие – Общински детски комплекс – Ловеч.
Ще бъдат изложени мартеници, изработени по време на традиционния конкурс от деца и ученици в община Ловеч.
Мартениците ще бъдат дарени на деца и възрастни от социалните заведения, а най-автентичните и оригиналните от тях ще бъдат наградени.


По повод наближаващия пролетен празник Баба Марта – 1 март,  На 13.02.2018 г. от 17.30 часа, Националният етнографски музей – София и „Сдружение на задругата на майсторите на народни художествени занаяти – София”  открива  изложба-базар „Мартеници”. Част от експонатите ще се изработват на място, а посетителите ще имат възможност да се запознаят с различни техники за създаване на традиционни мартеници.

Експозицията ще бъде достъпна за посещение в периода от 13.02.2018 г. до 02.03.2018 г.В изложбата ще има и ателиета,в който майстори ще се изработват на място традиционни мартеници.Всеки гост на събитието ,който пожелае може да се включи в изработката на мартениците,да се запознае с тънкостите на занаята и да стане част от една традиция.Датите в който може да постетите ателиетата са  17-18.02.2018 г. и на 24-25.02.2018 г. от 10.00 до 16.00ч.

В сайта на ИЕФЕМ – БАН ,можете да откриете информация и контакти за събитието

 

Друго интересно събитие,което може да посетите е  „Оле Мале“ с  кауза, която помага на майките на деца с увреждания.

Линк към събитието

Източници: ИЕФЕМ – БАН, Wikipedia

Autor: Veni M Art

%d bloggers like this: